
ХИДЕРА ЕООД
Професионална термографска диагностика, откриване на течове и обследване на място.
Инфрачервената термокамера е уред, който регистрира инфрачервено лъчение и го преобразува в изображение, наречено термограма. При моделите с измерване на температурата електрониката използва калибрационни данни и зададени параметри, за да изчисли температурите на наблюдаваните повърхности. Така на екрана се получава температурна карта, която показва къде има разлики и помага те да бъдат изследвани.
Камерата е инструментът за заснемане. Термографията включва и анализа на изображението според материала, условията и задачата на обследването.
Температурните разлики могат да насочат към проблем в изолацията на сграда, прегряващ електрически компонент или зона, повлияна от влага. Причината се установява с допълнителен анализ, а не само по наличието на цветно петно.

Телата с температура над абсолютната нула излъчват електромагнитна енергия. При обичайните температури на стените, мебелите и човешкото тяло това топлинно излъчване е предимно в инфрачервената област, извън видимото за очите ни. То не изчезва, когато изгасим осветлението, затова термокамерата може да образува изображение и в тъмнина.
Много неохлаждани термокамери за технически обследвания работят в дълговълновата инфрачервена област, например около 7,5 до 14 микрометра. Точните граници зависят от модела. Това е спектрален обхват, който описва дължините на вълните, които уредът регистрира. Температурният обхват, посочен в градуси, е друга характеристика.
До камерата достига както собствено излъчване от повърхността, така и лъчение от околните предмети, отразено от нея. Въздухът между обекта и обектива също влияе на получения сигнал. Затова еднакво силният сигнал не винаги означава еднаква действителна температура.
Сензор → електрически сигнал → обработка → термограма
Обективът събира инфрачервеното лъчение и го фокусира върху сензора. Той представлява матрица от чувствителни елементи, подредени в редове и колони. Всеки елемент приема лъчение от малка част от наблюдаваната сцена.
В много преносими термокамери сензорът е неохлаждан микроболометър. Погълнатото лъчение леко нагрява чувствителния елемент, а това променя електрическото му съпротивление. Електронната схема отчита тази промяна и подава сигнал за обработка. Елементът не трябва да достигне температурата на стената или тръбата, към която е насочена камерата.
След преобразуването на сигналите в цифрови данни процесорът коригира разликите в отклика на отделните елементи и изгражда изображението. При радиометричната камера, тоест камерата с функция за температурно измерване, обработката включва и изчисляване на температурни стойности. Софтуерът ги свързва с цветове или степени на сивото и показва термограмата на дисплея.
Микроболометърът не е единственият вид инфрачервен детектор. Съществуват и фотонни детектори, включително охлаждани, използвани за специализирани измервания.
При калибрирането се установява връзката между сигнала на камерата, полученото лъчение и температурата на референтен източник. Тази зависимост позволява на уреда да преобразува измерения сигнал в температурни показания. За реална повърхност обаче трябва да бъдат отчетени и нейните свойства.
Важен параметър е емисивността, или излъчвателната способност. Тя показва колко ефективно повърхността излъчва спрямо идеален излъчвател при същата температура и в разглеждания спектрален диапазон. Материалът и състоянието на повърхността имат значение. Матова боядисана стена и лъскав метал могат да дадат различни показания дори когато действителната им температура е еднаква.
При силно отразяваща повърхност камерата може да регистрира значителен принос от близък радиатор или от човека, който снима. Затова в настройките за измерване се отчита и отразеното лъчение чрез параметъра за отразена привидна температура. Той не е непременно равен на температурата на въздуха. Според условията се задават също разстоянието до обекта, температурата и относителната влажност на въздуха.
Фокусът и размерът на наблюдавания детайл също влияят на измерването. Ако малък топъл участък не се различава достатъчно ясно от околността, показанието може да не представя вярно неговата температура. Цифровото увеличаване на изображението на екрана само по себе си не добавя измервателни детайли.
Някои камери периодично прекъсват картината за кратко, за да коригират разликите в отклика на пикселите чрез вътрешен затвор. Тази автоматична корекция на нееднородността не заменя калибрирането на уреда.
Цветовете на термограмата са условни. В една палитра по-топлите участъци могат да са жълти или бели, а по-студените лилави. В друга палитра най-топлото може да бъде черно. Смяната на палитрата променя представянето, без сама по себе си да променя температурните данни.
За да разберете изображението, погледнете скалата до него. Тя показва на какви температури съответстват цветовете в конкретния кадър. При автоматична скала камерата може да преразпредели цветовете, когато в кадъра влезе по-топъл или по-студен предмет. Така една и съща стена може да изглежда различно, без температурата ѝ да се е променила.
Затова две термограми не се сравняват само по цвета на петната. Нужни са съпоставими скали и условия, както и проверка на температурните стойности. Силният цветен контраст може да представя малка температурна разлика, ако скалата е тясна. Самият цвят не показва колко сериозен е един дефект.
Някои термокамери имат отделна камера за видимия спектър. Нейната снимка показва детайли като фуги, ръбове и обозначения, по които по-лесно се намира наблюдаваната зона. При комбинирано изображение тези очертания могат да бъдат добавени към термограмата. Те помагат за ориентация, но не са допълнителни температурни измервания.
За смислено сравнение видимата снимка и термограмата трябва да показват една и съща зона, а към термограмата да има скала и данни за условията и настройките. Снимката на дисплея запазва видимата картина. За последващ температурен анализ е необходим оригиналният файл с измервателните данни, ако камерата поддържа такъв запис.
Ако целта ви е да изберете уред, отделният материал за любителска и професионална термокамера разглежда характеристиките и ограниченията при избор.
При оглед на стена камерата наблюдава нейната повърхност. Тя не показва директно тръбите или водата зад мазилката. Скрит процес може да стане забележим, ако промени достатъчно температурата на повърхността. По същата причина обикновеното прозоречно стъкло не позволява на типичната дълговълнова термокамера да измери директно предметите зад него.
Влагата може да промени температурната картина чрез изпарително охлаждане и чрез различното нагряване и изстиване на мокрия материал. Топлата вода може да нагрее съседните слоеве. Тези ефекти зависят от условията и не означават, че всяко влажно място непременно ще се вижда като студено петно.
Температурната разлика има и други възможни причини, например дефект в изолацията, слънчево нагряване или отражение. Когато няма достатъчен температурен контраст, липсата на видима аномалия не изключва теч. Наблюдението трябва да се съпостави с конструкцията и с подходяща допълнителна проверка.
Как се преминава от наблюдение към проверка е обяснено в материала за температурната аномалия и измерването с влагомер. За оглед на конкретен проблем вижте услугата откриване на течове.
ХИДЕРА · ПЛОВДИВ
ИМАТЕ ПОДОБЕН ПРОБЛЕМ?